Легенда защо река Струма е мътна

Някога, във вече забравено време, водите на река Струма не се оттичали към Бяло море, а се спускали към София и се вливали във водите на Искър.

Водата ѝ била бистра, като сълза. Тогава реката носела друго име. В едно от крайречните селца живяла невеста хубавица. С хубостта си впечатлявала и Слънцето, което дълго я гледало от небето.

Когато в района дошли турците, те пленявали и потурчвали всички хубави моми и невести. Цялото село се страхувало най-много за Струма невеста, за хубавицата – нея искали да запазят, защото очаквала своята първа рожба.

В деня в който турците нахлули в селото, Струма успяла да се скрие в долината на реката. Дълго време обикаляла и спряла да пие вода. Мислила си, че се е спасила, но неочаквано един турчин се изправил пред нея с изваден ятаган.

Нямало накъде и как да се спаси Струма невеста и се хвърлила в буйните води на реката. Те от милост към голямата ѝ хубост се обърнали да текат нагоре – не искали да загине красивата невеста. Като скочила в реката Струма, скочил след нея и турчинът, разпорил корема ѝ с ятагана си и извадил нероденото ѝ дете.

Като видяла тази жестокост, реката от мъка станала мътна и досега не се е избистрила. Загинала Струма невеста и в нейна памет местните нарекли реката – Струма.