Легенда за заселването на Батак и Хаджи Асан

Легенда за заселването на Батак и Хаджи Асан

Welcome.bg Advertisment
 

Стара легенда разказва, че когато турците превзели цяла България, убили цар Иван Шишман и откарали в плен патриарх Евтимий заедно с много владици. Така поробителят оставил народа ни без цар и пастир, турците попитали хората

– От какво ще се откажете – от вярата или от езика си?
– По-добре вярата си да дадем, а езика си не даваме – казали някои, на които им било все едно дали имат Бог или не. – Искаме да запазим езика си, българския ни език, който са говорели бащите и дедите ни, искаме да го говорят и нашите деца и внуци.

Турците обаче имали цел да ни претопят и затова помохамеданчвали насилствено цели области. Тези, които приемали мохамеданската вяра, оставали да живеят по родните си места и поробителите не ги закачали.

Но онези, които държали здраво на християнската си вяра, били подложени на изтезания и гонения. Смелите българи тръгнали към балкана, за да се пазят от друговерците. С времето различни родове един след друг започнали да пристигат в Баташкото поле и да се заселват там.

Заселването ставало със съгласието на двама братя, които били първите заселници на това място и вече били пуснали корен там. Истинските имена на двамата братя са забравено но не и прякорите им – Паяка и Гола вода.

Двамата братя най-напред съградили малка воденица, за да си мелят брашно, като нямали жито, правели брашно от жълъди, лешници или сухи шипки. После тръгнали из гората и намерили добитък без стопани. Събрали доста, направили си рала и коли и започнали да орат земята и да я сеят.

И тъкмо по сеитба дошли при двамата братя още много и много семейства търсещи спасение. Братята им позволили да останат при тях, за да не са сами и в същото време да бъдат по-голяма сила срещу турците. Мястото било много хубаво, но в полето имало голямо блато, през което турците не смеели да преминат и го наричали „батак място“ – оттам е останало и името – Батак.

В началото селото нямало църква и местните се събирали в една малка къща, която нили обявили за „Божи дом“. Нарасналото село имало нужда от пасища за добитъка си. Хубавото поле било завладяно от Хаджи Асан бей, който не позволявал селският добитък да доближи до неговите ливади.

Батачани били смели и горди хора, не се плашели от бея и пускали добитъка си да пасе заедно с бейските говеда. Кметът на Батак бил много мъдър и способен човек, думата му тежала пред всички, казвал се Тодор Балинов. Той решил да се отнеме пасището от Хаджи Асан и да остане само за батачани. Измислил план и повикал трима от най-верните си другари и им казал:

– Не можем да завладеем полето, докато не премахнем Хаджи Асан. Наема ли се някой от вас да стори това добро на селяните?
– И ние мислим, че трябва да се премахне – казали другите.
– Щом и вие мислите така, идете и убийте бея. После ще замъкнете тялото му в края на полето и ще го оставите насред пътя до самия извор. Властта ще улови най-напред мен като кмет, но аз няма да ви издам, дори да ме режат парче по парче или червата ми на тава̀ да изкарат.

Вдигнали се тримата батачани и отишли в бейския сарай, уловили Хаджи Асан и го убили. После завлекли тялото му до извора и се прибрали в селото си. След няколко дни турците намерили тялото на убития бей, отишли в Батак, уловили и оковали в тежки синджири кмета Тодор Балинов. Като го оковали, започнали да го налагат с пръчки и питали:

– Убийството на бея е твоя работа, кмете! Но не си бил сам и си имал помощници, казвай кои са и как са ти помагали?
– Откъде да зная кой е убил Хаджи Асан бей? – отговарял Тодор Балинов. – С него бяхме приятели, пиехме си заедно кафето, когато идваше да наобиколи добитъка си по нашето поле. А аз никога не съм бил в конака на бея, не зная кога стои там и кога го няма. Уловете убийците и ми ги дайте, аз сам ще ги обеся!

Турците поискали тридесет хиляди сребърни гроша за бея и като откуп за Тодор Балинов. Батачани събрали исканите грошове и ги занесли при извора, където бил завлечен Хаджи Асан. Там пристигнал и кадията, за да прецени в чие място е убит беят.

– Хаджи Асан бей е убит във ваше място и трябва да платите!
– Не е наша тази местност, кади ефенди – отговорил кмета Балинов.

Но кадията държал на своето, че местността е собственост на батачани. Тогава Тодор Балинов наброил тридесет хиляди сребърни гроша на кадията и му казал:

– Кади ефенди, трябва да сложим сега синур на нашето място, че може утре пак да стане някоя беля и ние пак да плащаме. Искаме да си знаем докъде е наше, за да си пасем дотам добитъка. Хайде, така и така си дошъл, дай поне с твоята държавна ръка да сложим синур, който да пази от грешки и нашите и вашите хора.

Кадията притискал до гърдите си торбата със сребърните грошове и бързо разпоредил: пред очите му да се поставят синурите и забранил на бейските слуги повече да пускат добитъка в баташкото поле.

След това кметът на Батак – Тодор Балинов – казал на селяните:

– Ще разделим пасището според парите, които всеки е дал за откупването на Хаджи Асан.

Всички се съгласили. Разпределили полето, като дали всекиму според парите, които бил дал.

Българска национална кухня