Родопска кухня

Много митове и легенди крие Родопа планина.

Освен с неповторимата си природа тази магическа планина ще ви впечатли и със своята легендарна кухня, прочута с автентичния си вкус и кулинарни традиции.

Тук се е гледала житната култура лимец, която древните траки са ползвали ежедневно. Не можем да не отбележим и голямото богатство от горски плодове, диви гъби и билки.

Всички те са с естествен био сертификат – вековни гори, тучни ливади, планински потоци и чист въздух.

Родопчани са и прочути скотовъдци. Стадата от овце, кози и говеда са били неизброими. А киселото мляко е запазена марка на родопската кухня.

Киселото мляко, на което се дължи дълголетието на родопчаните. То е перфектно поради множеството млечно-кисели бактерии във въздуха на планината.

Пататникът се приготвя от картофи, лук, сол и джоджен. Настърганите картофи се омесват с подправките и се пекат на слаб огън като голяма палачинка или омлет.

Клин или родопска баница. Традиционният клин се прави с точени кори и плънка от ориз, яйца, сирене, краве масло, сол. Плънката се разстила между корите и се пече. Поднася се с кисело мляко или айран.

Качамак – царят на родопската кухня. Приготвя се от царевично брашно , сварено в подсолена вода с непрекъснато бъркане. Поднася се с натрошено сирене или пръжки и полято с загрято масло с червен пипер.

Смилянски фасул. Отглежда се по горното течение на р. Арда в селата Смилян и Могилица. Може да се поднася сварен на чорба с подправки , салата или яхния. Всяка година се отбелязва празника на фасула в родопския край.

Агнешко чеверме. Неделима част от традиционната трапеза на Родопите – патент за планинския регион.

Агнетата в Родопите пасат само свежа планинска трева и не се захранват със зърнени култури. Тук е съществената разлика във вкуса на родопското агне.

Приготвя се прясно заклано цяло агне, шиле или яре. Поставя се на шиш /прът, върлина/ и се пече на жар на открито от 3 до 6 часа с непрекъснато въртене.