Поморие

Град Поморие се намира в южната част на българското Черноморие, на 22 км от Бургас и около 400 км от София.

Населението на града е около 13 000 души. През Поморие преминава и главен път Е87, който свързва Северното и Южното Черноморие. Чрез пристанището на Поморие се достига до Варна, Бургас, Созопол и Несебър. Градът е разположен и съвсем близо до международното летище на гр. Бургас.

Поморие е сред най-популярните дестинации през летния сезон  – средната юлска температура на въздуха и водата е 23,6°С, слънцегреенето достига до 2360 часа годишно, а плажът е дълъг около 5 км. Зимата е мека, с минимални валежи.

Освен това още от миналото районът е бил прочут с лечебните свойства на калта, добивана при производството на сол в Поморийското езеро. Известни са и лечебните качества на минералната вода в града.

Особено характерно е бавното изстиване на морската вода. Сутрин, преди изгрев слънце, въздухът е богат на озон и отрицателни йони, на ултравиолетови лъчи и йод, отделен в газообразно състояние от морските водорасли.

Най-ранните следи от човешка дейност в Поморие са от новокаменната епоха (VІ хил. пр. Хр.), има следи от каменно-медната епоха (V хил. пр. Хр.), бронзовата епоха (ІІІ – ІІ хил. пр. Хр) и желязната епоха (края на ІІ хил. пр. Хр.). През ІІ в. пр. Хр. името на Поморие е било Анхиало. През 45 г. Анхиало става част от Римската империя.

През ІІ в. градът се разраства, когато е построен на ново място (в местността Палеокастро). Докато е част от Римската империя, Анхиало преживява силен разцвет. Израз на икономическото и политическо развитие на града е фактът, че сече монети.

По това време е силно разпространен и култът към нимфите, това са така наречените „анхиалски нимфи” – според местните хора това са три момичета, които населявали планините, горите и реките.

Били считани за богини – закрилници на изворите. Този култ е свързан с разположените в близост минерални бани – Аква калиде – днешните Бургаски минерални бани, които в миналото били наричани Анхиалски.

Градът е бил посещаван лично от владелите на Римската империя, като за посещението на император Диоклециан на 28 октомври 294 г. били устроени пищни тържества.

И през Средновековието градът заема важно стратегическо положение. Районът често е поле на тежки сражения между българи и византийци и територията му в различни периоди е ту в български, ту във византийски ръце.

През 1453 г. Анхиало пада под османско владичество. През втората половина на ХVІІІ в. и първата половина на ХІХ в. морският град е административен център. Градът е освободен от османско владичество на 26 януари (7 февруари – нов стил) 1878 г.

Анхиало продължава да се развива и след Освобождението – местните хора се занимават с лозарство, винарство, риболов, солодобив. Производството на сол в района на Поморие винаги е имало голямо значение за града.

Риболовът също е важен за препитанието и икономиката на града. Развиват се занаятите и търговията, осъществяваща се главно по море. Анхиало се преименува на Поморие през 1934 г.

В Историческия музей на Поморие са изложени голяма част от находките, открити при археологически разкопки в района. Археологическата експозиция е разпределена в няколко зали. Основната част от находките в зала „Праистория” са от каменно-медната епоха (V хил. пр. Хр.) и са намерени в Козаревата селищна могила.

Голяма част от предметите в зала „Античност” са извадени от дъното на морето, а римският и средновековен град Анхиало е представен с находки от разкопките в местността Палеокастро. Специална зала в музея е посветена на монетите.

Най-старите изложени модели в зала „Нумизматика” са от различни гръцки полиси по крайбрежието, монети на тракийските и македонските царе (V – І в. пр. Хр.). Централно място е отделено на бронзовите монети на Анхиало, сечени през римската епоха, и на средновековните български монети.

На втория етаж на музея посетителите могат да видят традиционната уредба на градски дом в Анхиало – гостна стая и спалня и различни предмети. Изложени са традиционни носии, женски накити на етнографските групи в региона.

Историята на България от 1878 г. до наши дни е представена в два други отдела чрез богат снимков и документален материал.

През 2002 г. на брега на Поморийското езеро е открит Музей на солта, който представя развитието на този толкова важен за града и региона отрасъл както в миналото, така и днес.

Това е единственото място в България, в което са запазени действащи солници по старинна технология. Едновременно с добива на сол се получава и поморийската луга, лекуваща заболявания на костната система и кожата.

В експозицията на музея има богат снимков материал, оригинални инструменти и други експонати. Едновременно с това посетителите могат да се разходят из действащите солници.

В близост до морския бряг, на източния край на Поморие, се намира резерват Стари поморийски къщи. Сградите представят характерната архитектура на черноморските къщи.

Разхождайки се из Поморие, не пропускайте да влезете в някои от християнските храмове – манастир „Свети Георги Победоносец”, църквата „Свето Преображение Господне” – най-старата постройка в града, храм „Св. Рождество Богородично” и др.

Вдясно по пътя от Поморие за Бургас се намира Поморийската куполна гробница. Тя впечатлява с архитектурата си и е единствена по рода си на Балканския полуостров. Според някои гробницата е служела за мавзолей на богата анхиалска фамилия.

Голяма част от находките, открити в нея, са изложени в залите на Историческия музей. Обявена е за архитектурно-строителен паметник на културата в брой 35 на Държавен вестник от 1965 г.

Поморие е популярна туристическа дестинация и предлага на своите гости разнообразни възможности за настаняване. Заведенията и ресторантите в града също са многобройни.

Заради лечебните свойства на калта Поморие е популярен балнео и СПА курорт, посещаван през летните и зимните месеци.

В близост са още Несебър и Созопол, прочути с археологическите си находки и древна история. Наблизо е и курортът Слънчев бряг, който предлага денонощни забавления.