Мелник

Най-малкият град в България (208 души), Мелник, е скътан в южните склонове на Пирин, сред пясъчни пирамиди с причудливи форми.

Намира се в община Сандански, област Благоевград, на 175 км южно от София и само на около 30 км от границата с Гърция. Намерените при археологическите разкопки находки от античността свидетелстват за многовековната му история.

Първите писмени сведения за крепостта Мелник се отнасят към началото на XI век. Първите заселници на територията

на съвременен Мелник са били траките и по-точно тракийското племе Меди, от което произлизал легендарният бунтовник Спартак. Няколко века по-късно на тази земя са живели римляни. Това доказва древноримски мост, който и до днес е запазен в град Мелник.

Славяните, които впоследствие са населявали тази територия, са нарекли тяхното селище Мелник заради околните пясъчни пирамиди. Името идва от славянската дума „мел”, която означава бяла глина, креда.

През 1215 година Мелник се превръща в столица на независимо феодално княжество, управлявано от деспот Алексий Слав. Руините на неговата крепост са запазени и до днес близо до града.

През 1395 г. българските земи, както и Мелник, попадат под османска власт за цели 5 века. Мелник остава в пределите на Османската империя до 1912 г.

През XVIII в., в епохата на Българското възраждане, градът се изправя за нов живот. Мелник се превръща в цветущ, значителен по размери и население град, с голям пазар. Местните търговци продавали стоката си в Будапеща, Виена, Генуа, Венеция. Мелник се прочул в цяла Европа и с хубавото си вино, с което се слави и днес.

Като център на духовен живот в региона се утвърждава Роженският манастир, намиращ се на 5 км източно от Мелник. Той е най-големият православен манастир в Пиринския край.

Манастирът е сравнително добре запазен и до днес и всяка година се посещава от много туристи от различни страни. Манастирският празник е на 8 септември, когато хора от целия регион се събират да участват в празненствата.

По време на османското владичество Мелник е бил голям административен център. В града съществувала турска казарма, която извършвала своите административни функции в т. нар. турски конак – тогавашното полицейско управление. Тази сграда е запазена и до днес. Тя се намира в центъра на град Мелник срещу градската библиотека.

От епохата на Възраждането са и най-ярките архитектурни паметници, свидетелстващи за икономическия подем на града по това време. Една от най-старите къщи на Балканския полуостров е Болярската къща (обявена за архитектурен паметник в бр. 32 на Държавен вестник от 1965 г.), която е била резиденция на деспот Алексий Слав.

В средата на XIII век част от нея е опожарена и разрушена, а през следващите векове е възстановена и преустроена. В края на XVII век е порутена в някои сектори, но в началото на XVIII век претърпява основно преустройство, свързано с изграждане на тавански етаж и часовниковата кула, просъществувала до началото на XX век.

Обектът може да бъде разгледан само отвън, тъй като текат реставрационни работи. Други две къщи архитектурни паметници от Възраждането са Кордопуловата и Пашовата къща.

Кордопулова къща (обявена за архитектурно-строителен, художествен и исторически паметник в бр. 25 на Държавен вестник от 1998 г.) е най-голямата възрожденска постройка у нас. Строена е през 1754 г. и е принадлежала на богатия мелнишки род Кордопулови, които се занимавали с винопроизводство.

Избите, издълбани в скалата под и зад къщата, с постоянната си температура и вентилация, са били използвани за приготвяне и отлежаване на прочутото мелнишко вино.

Пашовата къща (обявена за архитектурно-художествен паметник в бр. 25 на Държавен вестник от 1998 г.) e построена през 1815 г. Къщата може да бъде разгледана само отвън заради реставрационни работи.

От някогашния прочут град с население от 7-8 хил. жители, с около 1300 жилищни сгради, днес Мелник е най-малкият град на България с около 208 жители.

Друга интересна забележителност са останките от Митрополитската църква „Свети Никола” близо до град Мелник, в централната част на хълма Свети Никола. Запазена е само източната стена и няколко елементи от интериора на църквата.

Църкватa (базиликa) „Св. Антоний” (обявена за художествен и архитектурно-строителен паметник на културата в бр. 52 на Държавен вестник от 1977 г.) се намира в североизточната част на града. Тя е част от културно-историческия резерват „Мелник“. Построена е през 1765 година.

Манастирът „Св. Богородица Спилеотиса” се намира в източната част на възвишението Св. Никола, на юг от град Мелник. Той е един от ценните културно-исторически паметници на града. Манастирът е построен на труднодостъпно място в началото на XIII век по заповед на деспот Алексий Слав. Днес манастирът е частично действащ.

Останките от църквата „Света Варвара” се намират в североизточната част на град Мелник, под Кордопуловата къща. Сега на мястото на руините може да се намери само смътен образ на миналото величие и красота на храма.

Друг интересен храм е Митрополитската църква „Свети Николай Чудотворец” (обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с протокол №14/09.11.1998 г.), която се намира в югоизточната част на Мелник, близо до центъра на града. Тя е построена през XIII век. Днес тя е една от малкото действащи църкви в града.

Заслужава си да посетите още църквите „Св. Св. Петър и Павел” (обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с протокол №14/09.11.1998 г.) и „Свети Йоан Предтеча”.

Близо до града се намират Мелнишките пирамиди, обявени за природна забележителност със Заповед No.156 от 11.04.1978 г. Представляват уникално природно образувание, което привлича туристи от цял свят. Смята се, че този си вид пирамидите са придобили при ерозия на глинената почва.

Мелнишките пирамиди са в процес на оформление и външният им вид и форма се променят с течение на времето. Освен пирамидалната форма, пясъчните образувания имат форма на гъби, конуси, игли и др. Височината на пирамидите достига 100 м.

Характерно за Мелнишките пирамиди е, че наклоните са пясъчни, на места напълно вертикални, а по върховете растат широколистни растения и треви.

Обявен за природен и архитектурен резерват, Мелник привлича хиляди туристи ежегодно. Виното, което се прави от уникалния български сорт Широка мелнишка лоза, е с великолепно качество, с аромати на зряла череша, билки, а в присъствието на дъб развива нюанси на тютюн и кожа.

То е една от атракциите на града и региона и привлича много почитатели от цял свят. Можете да го дегустирате в някоя от винарските къщи и изби в града и около него.

Комбинацията от хубаво вино и превъзходната местна кухня превръща Мелник в една отлична дестинация за гурме и винен туризъм, която предлага на гостите и много интересни забележителности. Възможностите за настаняване са разнообразни – от луксозни хотели до уютни къщи за гости.