Девин

Град Девин се намира в южната част на България, на 45 км от град Смолян и на 220 км от София.

Девин е разположен на 710 м надморска височина, в югозападната част на Родопите. Населението на града е около 7200 души.      

Девинският район спада към преходно-континенталната климатична зона. Климатът се характеризира с по-ниски летни температури и по-обилни валежи през зимата.

Средните годишни температури се движат от 4° С за най-високите части на района до 10° С за по-ниските. Есента е по-топла от пролетта. Важен фактор за развитието на балнео и СПА туризма е чистият въздух в района. 

Девин е прочут основно с минералните си извори, като температурата на водата варира от 16º до 76 ºС. Минералните извори при село Беден, на 12 км от Девин, извират с температурата от 76° С. Чрез топлопровод около 4.5 л/сек. от дебита се отвеждат в Девин.

В западната част на Девин е сярното изворче с температура от 16° С. Минералният извор в местността Посестра с температура 37° С  се намира в долината на река Въча, на 6-7 км от Девин. Водата е сулфатна, хидрокарбонатно-натриева. В Девин и района има още няколко извора с различен дебит на водата и температура.

Минералните води са подходящи за лечение и профилактика на различни видове заболявания. Чрез външно приложение водата лекува болести на опорно-двигателния апарат, нервната система, половата система и кожни заболявания.

Чрез питейно приложение се лекуват стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни, бъбречно-урологични и обменно-ендокринни заболявания. Добре се повлияват и при заболявания на дихателната система.

Привлечени от лековитите свойства на минералната вода, траките са се заселили в района в края на ХІV в. пр. Хр. и са го обитавали до късната античност (ІV в. сл. Хр.). Около селата Борино, Ягодина и Триград са намерени много тракийски могили. Османското нашествие в Родопите започнало през 1371 г., а Девин и регионът били освободени от османско владичество през 1912 г.

Край левия бряг на река Въча са намерени останки от селището Диове, предшественика на днешния град. По-късно името му се променя на Дьовлен, а от 1934 г. градът носи името Девин. 

В центъра на Девин са разкрити останки от средновековен некропол от ХІІІ – ХІV в. Находките от некропола – накити и керамични съдове, са изложени в музейната сбирка на града. Там могат да бъдат разгледани и предмети, открити при археологически проучвания в Ягодинската и Харамийската пещера.

Музейната сбирка се намира в сградата на читалище „Родопска просвета”. На площ от 260 кв. м са изложени находки от археологически разкопки в Девин и региона, оръдия на труда, експонати, пресъздаващи бита, труда и културата на родопчани и др. В читалището често се организират и тематични изложби. 

Живописният планински район край Девин е изключително подходящ за пешеходни преходи. На 4 км от Девин се намира скалният феномен Слона. Село Триград е на около 26 км от града, а до него се стига по Триградското ждрело, което е обявено за защитена територия. От едната страна на пътя до Триград е река Триградска, а от другата страна има отвесни скали, високи до 300 м.

Ждрелото е обявено за защитена местност със Заповед No.4021 от 06.12.1963. Тук се намира и пещерата Дяволското гърло, за която се носят много легенди. Друга пещера в района е Харамийската – до нея може да се стигне по пътека, която започва от паркинга на Дяволското гърло.

В Харамийската пещера са открити останки от първобитни хора. Влизането в нея става само с водач и подходяща екипировка. На 10 км от Дяволското гърло е красивата Ягодинска пещера.

Като прочут СПА курорт Девин приема гостите си в модерни хотели с луксозни СПА центрове. Настаняване е възможно и в къщи за гости и семейни хотели. Селата в Родопите са прочути с гостоприемството и традиционните гозби и също са вариант за настаняване.

В този регион се намира и архитектурният резерват Широка лъка. На около 34 км от Девин е зимният курорт Пампорово, а на около 40 км е друг ски курорт – Чепеларе. В Смолян и Чепеларе могат да бъдат посетени няколко музея, разказващи за историята на Родопите.