Празници в България

Нова година | 01 Януари

Отбелязването на края на текущата и началото на следващата година се празнува в различните страни по различен начин. Нова година се чества на вечерни събирания, където много хора танцуват, ядат, пият алкохолни напитки и гледат заря.

Нова година се празнува от всички народи по света с надеждата за щастлив живот, за здраве и успех, за сбъдване на всички желания и мечти. В Българската традиция това е втората кадена вечер след Бъдни вечер. Новогодишната вечер събира цялото семейство, много роднини и приятели. Традиционната празнична трапеза е богата и пищна.

За първия ден на Нова година е характерен обичая сурвакане. Сурвакарите, деца със сурвакница (дрянова клонка, украсена с пуканки, с червени конци, с парички или малки звънчета) обхождат квартала или цялото селище, влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините.

На този ден православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики, откъдето идват и наименованията на празника Васил, Василовден, Васильовден.

Нова година

Богоявление | 06 Януари

Богоявление е един от най-старите християнски празници и се празнува на Йордановден. Свързан е с кръщението на Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. Според традицията, всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. На този ден празнуват хората с имената Йордан, Йорданка, Богдан, Богданка.

Ивановден | 07 Януари

Ивановден е религиозен и народен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, Йоан Богослов и Йоан Златоуст. Чества се на 7 и е най – празнуваният имен ден в България.

Бабинден | 08 Януари

Бабинден е древен празник посветен на акушерките и е свързан със семейните обичаи.

Бабинден се явява своеобразен завършек на празниците, свързани с Рождество Христово, въпреки това обредността е езическа.

В миналото бабите, като опитни жени, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали различни ритуали, а родилките, на които са помагали, им гостували, за да отдадат почит.

Свети Валентин | 14 Февруари

Денят на “Свети Валентин” се чества на 14 февруари от Римокатолическата и Англиканската църква, но е разпространен и в други страни, включително България. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат картички, бонбони, цветя и сърчица.

Трифон Зарезан | 14 Февруари

Корените на празника произлизат от траките, които почитали Дионис – бога на виното и лозята. Днес се почита Св. Трифон, лозарството и градинарството. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

В българския народен календар този празник е свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване.

Обредната храна за лозето се приготвя от жените – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина; туршия, суджук, „бабяк“ и др. Освен това се занася и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът с който ще се зарязва, предврително се почиства и се наточва добре.

В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. След зарязването накичените с лозови пръчки мъже се събират на обща трапеза, избира се „цар“ на лозята, обикновено някой възрастен и опитен лозар, който вече е „царувал“ и през неговото „царуване“ е имало не градушки или суша, а плодородие.

Хорото, със своя смисъл на ритуално обиграване на територията има ключов характер при празника. Хоро играят мъжете на лозето, около общата трапеза и по пътя от лозята до селото. „Мъжкото“, Зарезанско или Трифонско хоро се играе в средата на селото, на мегдана с бъклица с натопени лозови пръчки. Благословията през този ден е „Нека е берекет! Да прелива през праговете!“

Трифон зарезан

Сирни Заговезни - ден за веселие и прошка

Празникът, наричан още Прощална неделя, Сирница, Ората, Масленица и Поклади, точно седем седмици преди ВЕЛИКДЕН, Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. Това е последният ден преди Великия пост, в който могат да се ядат сирене, масло, мляко, яйца.

На този ден по – младите искат прошка от по – старите, а всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати. Също така се изпълнява обичаят “хамкане”: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце, което се върти над масата и трябва да се хване с уста.

Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от древни времена, като маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят в мрака, карнавалът символизира победата на светлината; настъпването на пролетта и края на зимата.

Характерни са обичаите, свързани с огъня. Палят се високи огньове и се вярва, че докъдето стига светлината им, дотам ще има плодородие. Прескача се запалена слама за здраве. Вярва се, че прескачането на огъня пречиства.

О̀рата ко̀пата е древен обичай от езическите времена, изпълняван в наши дни вечерта на Сирни Заговезни. Обичят е запазен най-вече в Южна България, главно в Родопите, сред тракийските преселници в Добруджа, но също и в планинските села на Стара планина и Средна гора.

Ергените се опитват да хвърлят запалени от огъня стрели в двора на момичетата, които харесват. В този огън се слага голямо дърво, наречено оратник. Името идва от глагола оратя, който значи говоря. Хвърлянето е придружено с еротични наричания, произнасяни в речитатив от момъка, или понякога с наричания за здраве и плодородие. От летенето на стрелата и долитането ѝ до целта се правят гадания за любовта и бъдещето.

Вечерта на Сирница, в неделя, се слага празнична обредна трапеза. За нея задължително се приготвя баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехи или ядки, варено жито. Зимните и погански дни са едни от най-опасните дни през годината, когато всички демонични същества, болестите и злото съществуват и са в опасна близост до хората. На Сирни заговезни всичко се преобръща – прогонваме всички зли сили далеч от селището.

Сирни заговезни

Баба Марта | 01 Март

Празникът на Баба Марта е символ на пролетта. С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на 1 март на хора и млади животни с матреница – усукани червен и бял конец, които носят пожелание за здраве и плодородие. През целият месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в приказки и пословици, тя е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). Тя винаги е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното или са извършили някоя голяма пакост. Когато старицата (невестата, сестрата) им се гневи времето се разваля.

Много легендите се разказват за произхода на българската мартеница, но всички те са свързани с прабългарите и основателя на българската държава – хан Аспарух.

Според едно от преданията хан Аспарух получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Бил ден първи, март, лето 681, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.

Баба Марта

Денят на Освобождението на България | 03 Март

Денят на Освобождението на България от турско робство е националният празник на България и се празнува на 3 март.

Международен ден на жената | 08 Март

Осми март е празник, на който се празнуват постиженията на жените в политическата, икономическата и социалната сфера.

Ден на хумора и шегата | 01 Април

Първи април е денят на хумора, сатирата, забавата, шегата и лъжата и в различните страни носи свой национален колорит и специфичен хумор.

Лазаровден

По традиция на Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден, се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Връбница (Цветница).

Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.

На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди. Според вярванията в Североизточна България на Връбница “разпускат, пускат умрелите” от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.

Лазаруването е хилядолетен български обичай. На Лазаровден се става рано в очакване на младите моми – лазарки, които с песен посещават всеки дом и наричат за благоденствие. Подготовката за празника започва отрано. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.

В лазаруването участват моми и момичета, които обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Според народните вярвания стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето. Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена.

В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да имат любим, да се омъжват.

Цветница

Цветница е подвижен християнски, но и народен празник, който се празнува, както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден и е свързан с посрещането на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Имен ден имат всички хора с име на цвете или друго растение.

Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден и на този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите, всеки ги отнася до дома си и окичва портите за здраве, сплитат се и венци за момичетата.

Момите, които предния ден са лазарували отиват на реката, пускат венците си по течението на водите и гадаят – чието венче изплува най-напред, тази мома първа ще се омъжи.

На Цветница момите приготвят и обредни хлебчета, наричани „кукли“. На този празник завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица. В нея християните съпреживяват мъките на Христос.

Лазаров ден Цветница

Великден

Един от най – важните християнски празници чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. В България обичаят е свързан с боядисването на яйца и месенето на козунаци.

Ден на труда | 01 Май

Денят на труда се отбелязва на 1 май и чества обществените и икономически постижения на работническото движение.

Гергьовден | 06 Май

Гергьовден е свързан със селското стопанство и с пролетта. В това е и денят на храбростта и Българската армия. Традиционното ястие на празника е печено агне.

Ден на Българската просвета, култура и славянската писменост | 24 Май

Това е официален празник, честван на 24 май, който отбелязва българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий.

Международен ден на детето | 01 Юни

Децата са нашето бъдеще и по-добрата грижа за тях днес, означава по-добър свят утре. В България Денят на детето се отбелязва на 01 Юни.

Ден на Съединението | 06 Септември

Този официален празник чества Денят на Съединението на България – актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).

Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.

Ден на Независимостта на България | 22 Септември

На този ден се празнува годишнината от обявяването на суверенитета на Българската държава. На 22 септември 1908 година българският княз Фердинанд приел в гр. Велико Търново Манифест на Независимостта на България. От онзи момент, държавата е сменила формата от княжество на царство. Скоро след това Османска Турция и всички останали Велики сили на Европа официално са признали Царството България.

Ден на народните будители | 01 Ноември

Денят на народните будители отбелязва делото на българските просветители, книжовници, революционери и будители, които са възродили националния дух, образование и книжовност по времето на Османското иго и Освобождението. Днес е и ден на българската наука и българската журналистика.

За първи път Денят на народните будители – 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски (по стар стил).

През 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички “заслужили българи”. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.

В трудното време на душевна разруха след Първата световна война, българите се вглеждат в делата на онези, които с мощта на своята мисъл, са съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за българско самосъзнание.

Будители

Никулден | 06 Декември

Празникът е посветен на Свети Николай Мирликийски, избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.

На този ден празнуват и хората, чиито имена са производни или близки до името Николай – Никол, Никола, Николина, Николета и др. Традиционно се поднасят рибни ястия.

Студентски празник | 08 Декември

Датата е свързана с историята на СУ “Св. Климент Охридски“ и студентите организират празнични вечери и нощни купони.

Бъдни вечер | 24 Декември

Малка Коледа, Кадена вечер, Божич или просто Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището и подготовката за Рождество Христово, Коледа.

Традицията повелява вечерта да се приготвя трапеза с нечетен брой постни ястия, която се оставя през цялата нощ. Някои си разменят подаръци, други остават будни, за да чакат коледари или „отварянето” на нощното небе, за да си пожелаят нещо. Хубаво е на трапезата да има от всичко по малко – пълнени чушки с ориз или боб, лук, чесън, мед и орехи, варено жито, ошаф, варен фасул, сърми, туршии, вино. В някои части на България се правят също зелник и малка пита със скрита паричка, тиквеник. Важно е, в четирите ъгъла на стаята да се постави по един орех – символ на четирите краища на света.

Стопанинът трябва да запали пън от буково, крушово или дъбово дърво в огнището, който се нарича бъдник, който се оставя да тлее през цялата нощ.

В различните български области, празничният хляб е познат с различно име – вечерник, коледник, боговица. Разчупва се от най-възрастния член на семейството и докато прави това, той трябва да казва думите: „Ела, Боже да вечеряме”. Първото парче хляб от погачата се поставя пред иконата на Света Богородица. Младите момичета слагат парче под възглавницата си, за да сънуват момчето, за което ще се омъжат. Добре е да се опитат всички ястия на масата, за да са здрави членовете на семейството. Българските традиции са свързани и с гадаене на този ден. Ако избраните орехи са пълни, например, болестите ще подминат дома.

На този ден църквата почита паметта на св. Евгения. Имен ден празнуват всички, носещи имената: Евгени, Евгения, Женя и др.

Бъдни Вечер

Коледа | 25 Декември

Коледа е един от най – големите християнски празници и отбелязва раждането на Иисус Христос. В България за празника се изпълнява традиционен ритуал – коледуване. Коледарите, които са млади, неженени юноши и момчета на възраст от 12 до 20 години (а понякога и повече, облечени в национални носии, обикалят къщите и пеят за щастие, здраве и благополучие. На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христа, Христо, Рада, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Радомира, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Христина, Кристина, Румен, Румяна, Руска.

Християнски и езически вярвания и символика са преплетени в митологията на Коледните дни. Много от традициите идват от древни култури. По доста от обичаите се гадае за бъдещето на семейството и дома. Вярва се, че украсата на дома го пази от гнева на природата и злите сили. У нас е задължително всички помещения в дома да се прекадят с тамян – за здраве и късмет на всички членове на фамилията. Паричката в питката на Бъдни вечер гарантира на човека, в чието парче се падне, богатство през цялата година. В някои краища на България в погачата се слага и бобено зърно за късмет и дрянова клонка за здраве.

Вторият ден на Коледа (26 декември), в народния календар е време, което да прекараме със семейството. Близки, роднини и съседи се събират край трапезата. Коледарите отделят от събраните дарове за благоденствието на селището – за читалището или църквата например.

Коледа