Легенда за Княжево

Веднъж един козар пасял козите си из горите на Витоша. Една от козите вдигнала глава, започнала да блее и се спуснала надолу по стръмното.

Козарят я видял и хукнал след нея да я настигне. Тя обаче се отдалечила доста от стадото и все бягала надолу и така и двамата достигнали до мястото на което са минералните бани на Княжево.

Тогава там мястото било блатисто, обградено с гъсо израсли върби и козата нямало накъде да продължи – застанала на място и козарят я настигнал. От тичането през камънаците и ровиняците овчарят изгубил цървулите си, краката му се надраскали и от тях шуртяла кръв.

Козарят бил ядосан, но не започнал да бие козата, а вместо това я прегърнал, помилвал я и я целунал между очите. Той бил много праведен и добър човек, и затова Господ го посветил на това място.

Като се посветил козарят, селяните от околността започнали да се събират тук и да палят свещи. Турците, като видели това, започнали и те да идват правейки опити да превземат светията, като казвали на българите:

– Чорбаджи, тоя светия не е ваш, а наш. Ако беше ваш, нямаше да дойде да се посвети тук на наше място.

Веднъж като се разправяли българи и турци, чий е светията, българите рекли:

– Ага, тоя светия е наш, защото от нашата вяра е излязъл.

А турците отговорили:

– Ако е ваш, нямаше да се посвети на наше място.

Както спорели, така видели, че отгоре, по пътя вървят керванджии с бурета вино. Като ги видели турците казали на българите:

– Ако е ваш този светия, виното, което карат керванджиите, да стане на вода, ако ли е наш – да стане на мед.

Отишли при кервана и погледнали – виното станало на мед.

Турците нарекли мястото „Бал баба“, а по-после го прекръстили на „Бали ефенди Софялъ” (Sofyalı Bâlî Efendi).