Легенда за Добранина чешма

Много отдавна в село Реселец имало прочута хубавица на име Добрана.

Не само името ѝ било Добрана, но тя наистина била много добра и послушна мома, с голямо уважение към по-възрастните. И млади и стари обичали да се спират и да си говорят с нея, защото била много сладкодумна, а хубостта ѝ не можела да се опише.

Времената в които се случило били тъмни, когато турците вече заробвали цялата българска земя. Чувало се за техните завоевателни набези, но те все още не били стигнали до Реселец.

Когато Добрана пораснала и станала мома за женене, селските момци от Реселец и от района започнали да обикалят около дома ѝ, на всички се харесвала хубостта и добротата ѝ.

Всяка вечер реселецките девойки слизали в дола, където имало хубав извор, и наливали вода. Там ги посрещали ергените, да им наливат менците и да им връзват китка.

Добрана си нямала либе и не бързала да се задомява – сърцето ѝ замирало при страшните слухове за османлиите. Но дните минавали, славата на Добрана мома се носела от село в село, момците се въртели около нея като мухи на мед.

Точно по това време турците обградили крепостта над Реселец, опитвали се да го завземат, а след него да завладеят и селото. Държали го обсадено няколко дни, но не успели да узнаят откъде му е входът и как да нахлуят в него.

Една вечер Добрана отишла по-късничко сама да налее вода. Всички мъже били в калето и се биели с нашествениците. Девойката се навела да налее менците си и в същия миг като от земята пред нея изникнали тежко въоръжени османлии.

Хванали я и я попитали откъде може да се влезе в крепостта. Тя мълчала и дума не отронвала. Много пъти я питали османлиите, а тя не издала нито дума. Като разбрали, че няма да стане само с приказки, озверените османлии я измъчвали дълго и най-накрая от непоносима болка, тя им казала:

– Видите ли ония щъркели, дето летят горе? Там е гнездото им. Като се спуснете по отсамната страна, веднага ще превземете калето.

Османлиите хукнали към посочената им посока – бързали да изненадат обсадените в калето. Хубаво, ама мястото, което им посочила Добрана, било дълбока пропаст и те, както бързали устремено напред, изпопадали от скалата в пропастта и там погинали.

При Добрана били останали само двамина, да я пазят, които се наслаждавали на мъките ѝ. Но като видели мигновеното изчезване на другарите си, без да чуят глас или стон, разбрали измамата на Добрана и я доубили.

За спомен от смелата Добрана народът нарекъл този дол Добранин дол. По-късно изградили и чешма на извора, и нея нарекли Добранина чешма.