X
Добре дошли в България
   

Добре дошли в България

За страната

Република Бългaрия се намира в Югоизточна Европа и заема 23% от територията на Балканския полуостров. На север граничи с Румъния; на юг с Гърция, на югoизток с Турция, на запад със Сърбия и Република Македония, а на изток е разположено Черно море.

 

Площ и население

Общата площ на страната е 111 хил. км2, с което държавата се нарежда на 102-ро място по площ в света, 15-то място в Европа и 11-то в Европейския Съюз. Населението по последно преброяване е 7,364 милиона души, което нарежда страната на 96-то място по население в света.

 

География

Разположена между Южна и Източна Европа, България обхваща части от регионите МизияТракия и Македония. Приблизително 1/3 от територията е равнинна, а платата и хълмовете се равняват на около 41%. В югозападната част на страната се намират планините Рила и Пирин, на изток са разположени по – обширните Родопи, а най – високата планина на югоизток е Странджа. Най – високият връх на Балканския полуостров – Мусала, с височина 2925 м се намира в Рила. Стара планина пресича страната от запад на изток. Югоизточните части, крайбрежието на Черно море, както и поречието на река Дунав, се характеризират с хълмист и равнинен релеф. 

 

Климат

В България  се наблюдава умереноконтинентален климат, с четири сезона, като в районите на юг и Черноморието климатът се доближава до средиземноморския.

 

История

По земите на днешна България са открити свидетелства за човешко присъствие, които датират от 44 000 г. преди Христа – епохата на палеолита. Около 5 000 г. преди Христа, високоразвита цивилизация създава най – ранните златни украшения в света. В последствие, на територията на днешна България се развиват културите натракитедревните гърци и римляните. През 6 век славяните трайно се заселват в земите на юг от Дунав, а век по – късно прабългарите проникват на Балканите. Така започва изграждането на българската държавност. Първата българска държава е основана през 681 година и съществува до 1018 като оказва изключително въздействие върху източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата си. Втората българска държавасъществува от 1185 до 1396 година, когато е завладяна от Османската империя. България се освобождава от петвековния османски контрол с помощта на Руската империяпрез 1878, след дълго културно и икономическо възраждане, редица неуспешни въстания и дипломатически борби. През 1946 монархията става народна република, ръководена от Българската комунистическа партия. През 1990 година България става демократична република, през 2004 се присъединява към НАТО, а през 2007 – към Европейския съюз.

 

Обичаи

В основата на българските обреди и обичаи е съчетанието на езическите и християнските светогледи. Най-известните обичаи са:

Нестинарството – танц на босо в жарава, при който се освещават икони. Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена. В България обичаят може да бъде наблюдаван в село Българи, в планината Странджа. По горящите въглени се играе и на други места, но по – скоро като туристическа атракция.

Мартениците представляват усукани бял и червен конец, които се връзват на ръцете за здраве на първи март. Носят се до появата на цъфнало дърво или прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта.

Лазаруването се прави на християнския празник Лазаровден, в събота преди Цветница. Момите, наричани лазарки се пременят в традиционни български носии и обикалят съседните къщи, пеят песни и благославят за здраве, щастие и благоденствие.

Великден е най – значимият религиозен празник. Великденските обичаи са свързани с боядисването на яйца и месенето на козунаци. Датата на Великден се определя от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие.

Кукерските обреди се изпълняват от мъже, облечени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят), които носят маски и често имат чанове на пояса. Те танцуват по улиците, за да изплашат злите сили и да пропъдят студа.

Коледуването e най – значимият обичаи свързан с Коледа. Коледарите пеят за щастие в семейството, здраве и благоденствие.

Сурвакането е обичай, изпълняван на Нова година. Сурвакарите обикалят от къща на къща и произнасят пожелания за здраве и плодородие. 

Хамкането се изпълнява на Сирни заговезни. Според обичая, всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. 

 

 

Национална кухня

Бялото саламурено сирене и киселото мляко са едни от най-характерните продукти, използвани в българската кухня. Голяма част от типичните български блюда се срещат в кулинарията на другите балкански народи (турци, румънци, сърби, гърци, албанци) – салати („Шопска“), задушени („гювеч“, „кавърма“), сосове („лютеница“), печива („мусака“, „дроб-сърма“), ястия, приготвени на скара от кайма (кебапчета, кюфтета, карначета), сиропирани десерти („баклава“, „кадаиф“) и др. В българската кухня често се използват и пикантни подправки като лук, чесън, червен и чер пипербахардафинов лист. Българите имат и характерни ястия, свързани с определени празници. Пример са постните сарми и чушки на Бъдни вечер, капамата и други ястия с кисело зеле на Нова година, рибата на Никулден, баницата и халвата на Сирни заговезни, козунакът на Великден, агнешкото на Гергьовден и др.

Градове

Столицата на България е София. Други големи градове са: Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен.

В източна България се намират черноморските градове-курорти: Шабла, Каварна, Балчик, Варна, Бяла, Обзор, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско, Свети Влас, Черноморец, Царево, Китен, Ахелой и Ахтопол. 

Планинският туризъм е развит в: Самоков, Банско, Добринище, Чепеларе, Смолян, Елена, Троян, Тетевен и др.

Страната е известна и с курортно-балнеолечебните си центрове в градовете: Банкя, Вършец, Велинград, Хисаря, Сапарева баня, Стрелча, Кюстендил, Девин и др.

Други туристически обекти са градовете, разположени по река Дунав: Видин, Лом, Козлодуй, Оряхово, Никопол, Белене, Свищов, Русе, Тутракан и Силистра.

Интерес представляват градове със запазена възрожденска архитектура: Котел, Копривщица, Карлово, Калофер, Сопот, Елена, Трявна, Банско, Мелник (най-малкият град в България) и др.

Някои градове имат запазени или възстановени архитектурно-етнографски комплекси: Пловдив, (Старият Пловдив), Несебър (Старият Град – ЮНЕСКО), Габрово (Етъра), Созопол (Старият град), Добрич (Старият Добрич), Златоград (Ареален комплекс), Ловеч (Вароша), Смолян (кв. Райково и Устово), Благоевград (Вароша), Севлиево (Етнографски комплекс), Малко Търново, Велико Търново (Самоводска чаршия), Плевен (Възрожденски комплекс), Разград (Варош) и др.

От голям туристически интерес са и старите български столици: Плиска, Велики Преслав и Велико Търново.  

Курорти

България предлага многобройни и разнообразни по своята функция курорти. Черноморските курорти включват: „Русалка”, „Албена”, Кранево, „Златни пясъци”, „Ривиера”, „Чайка”, „Слънчев ден”, „Св. Св. Константин и Елена”, „Св. Илия”, Обзор, „Елените”, Св. Влас, „Дюни”, Несебър, Равда, Китен, Поморие, Приморско, Черноморец, Созопол, Лозенец, Царево, Ахтопол и Синеморец.

Най – популярните планински курорти са Пампорово, Боровец и Банско. Добри условия за зимни спортове предлагат и курортите: Мальовица, Паничище, Батак, Беклемето, Рибарица, Осогово, Момчиловци, Чепеларе, Ком-Берковица,  Узана, Юндола, Белмекен, Бодрост-Картала, Предел, Семково и Алеко.

В допълнение, страната предлага отлични спа, балнео и уелнес курорти: Хисар, Велинград, Сандански, Банкя, Кюстендил, Наречен, Павел баня, Костенец, Вършец, Бургаски минерални бани, Момин проход, Сливенски минерални бани, Старозагорски минерални бани, Хасковски минерални бани, Сапарева баня, Баня, Тетевен, Трявна, Априлци, Котел, Елена, Говедарци, Дряново.

Села

България е център и на набиращия популярност селски турзиъм.

Едни от най-китните села се намират в Родопите – Гела, Широка Лъка, Момчиловци, Орехово, Смилян, Арда, Долен, Лещен, Ковачевица, Плетена и др.

Стара планина също предлага многобройни живописни села – Боженци, Арбанаси, Рибарица, Жеравна, Орешак, Медвен, Скандало, селата в Еленския, Етрополския и Тетевенския Балкан и др.

Можете да посетите и красивите села в Рила планина: Говедарци, Бели Искър, Мала църква или Добърско.

В Странджанските села Българи, Кости, Бръшлян, Младежко също се предлага настаняване. Ако отседнете там в началото на юни, можете да станете свидетели на древния ритуал нестинарство – танц върху жарава. 

По Черноморието може да се съчетаят лятната почивка със селския туризъм в селата: Дуранкулак, Крапец, Тюленово, Камен бряг, Българево, Шкорпиловци, Лозенец, Варвара, Синеморец, Резово и др.